-
1 fruit1
m. (lat. fructus "fruit, produit de la terre") 1. плод; fruit1s secs изсушени плодове; fruit1 exotique екзотичен плод; jus de fruit1 плодов сок; salade de fruit1s плодова салата; fruit1s de mer морски плодове (мекотели, ракообразни и др.); 2. прен. полза, изгода; 3. резултат, следствие, последствие; 4. pl. плодове, които ражда земята; 5. pl. юр. доходи, приходи от даден имот или паричен капитал. Ќ fruit1 sec човек, пропаднал на изпит и останал без работа; le fruit1 défendu забраненият плод; fruit1 vert младо момиче, което още не е пораснало. -
2 cueilloir
m. (de cueillir) 1. кошница (за плодове); 2. градински инструмент за късане на плодове. -
3 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
4 fruité,
e adj. (de fruit) който има вкус на пресни плодове; vin fruité, вино с аромат на плодове. -
5 fruitier,
ère adj. (de fruit) 1. плоден, плодов; овощен; arbre fruitier, плодно дърво; jardin fruitier, овощна градина; 2. m., f. продавач на плодове или зеленчуци; 3. сиренар (в някои области на Юра); 4. m. сухо и проветриво място за пазене на плодове; 5. f. кооператив за производство и продаване на сирене в някои области на Франция и Швейцария. -
6 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
7 abatture
f. (de abattre) 1. брулене (на плодове и жълъди); 2. pl. следи от елен, преминал през храсти. -
8 agrumes
m.pl. (du rad. de aigre) цитрусови плодове. -
9 agrumiculture
f. (de agrume et culture) отглеждане на цитрусови плодове. -
10 aoûtement
m. (de aoûté) узряване ( на плодове). -
11 blettissure
f. (de blettir) презрялост, омекналост, изгнилост ( на плодове). -
12 cageot
m. (de cage) 1. малък кафез, кафезче; 2. кафез от върбови пръчки за пренасяне на домашни птици, плодове и др.; 3. разг. грозновато момиче. -
13 candi
adj. m. (mot it., arabe qandî "sucre de canne") 1. кристализиран; sucre candi кристална захар; небет-шекер; 2. захаросан; fruits candis захаросани плодове. -
14 candir
v.tr. (de candi) 1. захаросвам; 2. кристализирам; faire candir du sucre кристализирам захар; se candir v. pron. кристализирам се; захаросвам се ( за плодове). -
15 candisation
f. (de candir) 1. кристализиране (на захар); 2. захаросване ( за плодове). -
16 cassate
f. (it. cassata) сладолед със захаросани плодове, обвити със сладолед с различен аромат. -
17 centrifugeuse
f. (de centrifuger) 1. центрофуга; 2. уред за изстискване на сок от цитрусови плодове. -
18 charlotte
f. (n. pr.) 1. женска шапка с широка периферия и дантели; 2. шарлота (тестен сладкиш с плодове); 3. каучукова женска шапка за предпазване на косата при къпане. -
19 claie
f. (bas lat. °cleta, mot gaul.) 1. решетка, мрежа от ракитови пръчки (за сушене на плодове); 2. мрежа, сито от тел (за пресяване на пясък, пръст); 3. плет, ограда. -
20 clémentinier
m. (de clémentine) бот. дърво, даващо плодове подобни на мандарината.
См. также в других словарях:
Плодове — іменник середнього роду населений пункт в Україні … Орфографічний словник української мови
плодъ — ПЛОД|Ъ (455), А с. 1.Часто собир. Плод: распытаи коѥ бо овоште отъ плода познаваѥтсѧ (ἀπὸ καρποῦ) Изб 1076, 69 об.; не порѣжете лозы не до коньца въздрастъша. а плодъ имѹща. СкБГ XII, 14а; смокъвь имѣ нѣкъто насажденѹ въ виноградѣ своѥмь. и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Плодовое (Бахчисарайский район) — У этого термина существуют и другие значения, см. Плодовое. Село Плодовое укр. Плодове крымскотат. Azek Страна … Википедия
Плодовое (Нижнегорский район) — У этого термина существуют и другие значения, см. Плодовое. Село Плодовое укр. Плодове крымскотат. Çelebiler Страна … Википедия
Плодовое (Херсонская область) — У этого термина существуют и другие значения, см. Плодовое. Посёлок Плодовое укр. Плодове Страна … Википедия
губка — I и, ж. Зменш. пестл. до губа I 1). II и, ж. 1) перев. мн. Найпростіші багатоклітинні безхребетні тварини, що живуть перев. у теплих морях і ведуть сидячий спосіб життя. 2) М який, пористий кістяк окремих видів цих тварин, що добре вбирає вологу… … Український тлумачний словник
Nestea — Type Iced tea Owner half Nestlé, half Coca Cola. Introduced 1977 Website … Wikipedia
Pavel Tsvetkov — Infobox Writer name = Pavel Tsvetkov birthdate = March 23 1971 birthplace = Silistra, Bulgaria occupation = Poet Writer nationality = BulgarianPavel Chavdarov Tsvetkov ( bg. Павел Чавдаров Цветков) (March 23, 1971 – )is a Bulgarian poet and… … Wikipedia
Nowa Kachowka — (Нова Каховка) … Deutsch Wikipedia
обильныи — (18) пр. 1.Богатый, отличающийся достатком, изобилием: Оуне вьсего довълъ имѣи. ѹстѹпаи же б҃ѹ пешти сѧ ѡ немь. да бѹдеши въинѹ обильнъ. Изб 1076, 65 об.; придоша рѹсь. чюдь. словенѣ. кривичи. къ варѧгомъ рѣша. землѧ наша велика и ѡбилна. а… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
отъда˫атисѧ — ОТЪДА|˫АТИСѦ (16), ЮСѦ, ѤТЬСѦ гл. 1.Возвращаться: Не послѣдуеть проданому рабу ѡсобное ему имѣнье. тѣм же аще рабъ украде(т) что ѿ ѡсобнаго своего. и прѣидеть къ купивъшему. и елико же по проданьи его прибу де(т) къ особному его имѣнью. ѿдаетсѧ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
